Меги Гювенал
Извезани души

Автор

Меги Гювенал

Заглавие

Извезани души

Други автори

Руми Мевляна

Тип

роман

Националност

българска

Език

български

Поредност на изданието

първо

Категория

Съвременни български романи и повести

Жанр

драма

Редактор

Ганка Филиповска

Главен редактор

Ганка Филиповска

Художник

Рая Христова

Оформление

Сдружение „ХуЛите“

Оформление на корица

Сдружение „Хулите“

Издател

Сдружение „Хулите“

Град на издателя

София

Година на издаване

2013

Носител

хартия

Излязла от печат

2013

Брой страници

364

Подвързия

мека

ISBN

978-639-7068-04-7

Анотация

Ако съществуваха слова, които да изразят неизказуемото, навярно бих ги търсила под безкрайните пластове на човешката извезана същност. Бих ги съзерцавала дълго, а после бих ги измълчала, за да преминат през мен и да се завърнат там, където наистина принадлежат — без дом, без наличност, в тишина. Неприкосновени и истински като вятърен полъх, като светлина в мрак.
Като Любов.

Информация за автора

Меги Гювенал, българка, омъжена в Турция.

Рекламни коментари

Няма нищо по-трудно от това да пишеш отзив за добра книга, а когато тя е изключително добра, каквато е „Извезани души“ на Меги Гювенал, мисията е почти непосилна. Неизбежно те връхлитат суперлативите, но те, колкото и да са верни, биха отблъснали недоверчивия читател, напомняйки му досадна телевизионна реклама. Ще се опитам да мина без тях.

Още след първите редове на романа се оказваш прежаднял пустинник, потопил устни в кристален извор, от който не искаш да се откъснеш. Авторката умело използва щедро дадената ѝ дарба на разказвач — нещо, което не може да се постигне и с цената на къртовски труд. Преминаваш през земи, съхранили руините на историята и легендите на народи, отдавна и невъзвратимо останали в нея; сблъскваш се със свят, не съвсем непознат, но достатъчно белязан от собствените си странности — свят, в който войната не е метафора, а смъртоносна реалност; луташ се в мъчителния лабиринт на егото (същото, което разкъсва и теб) и осъзнаваш, че единственият изход се нарича Любов. Романът е с няколко повествователни пласта, които рисуват вселена, съчетала европейската отвореност към другостта и философията на източната интровертност. Меги Гювенал не осъжда, не поучава, а просто обича.

Езикът ѝ е своеобразен и магичен и успях — в ролята си на редактор — да го опазя. „Извезани души“ е книга, която не може да бъде преразказана, а само съпреживяна. Оприличавам я на пулсиращо човешко сърце: грешно и праведно едновременно, но неизменно обречено на Любовта.

Ганка Филиповска

Съдържание

Началото. Първите записки. От 70-те години на миналия век до 2003 г. . . . 4
Към Битлис. Бериван. Турция, 2003 г. . . . 8
Даровете. Мардин. Източна Турция, 2003 г. . . . 11
Искендерун. Стъпка в Сирия. 2003 г. . . . 15
Нуриш. Приготовления. Анкара, 2003 г. . . . 21
Сватбата. Анкара, 2003 г. . . . 27
Кападокия. Подарената вечност. 2003 г. . . . 32
Анкара, Улус. 2003 г. . . . 38
Напрежения. Кютахия. Излитане. 2003 — 2004 г. . . . 42
Настаняване. Татван, 2004 г. . . . 48
Алени камелии. Татван, 2004 г. . . . 54
Чистотата. Татван, 2004 г. . . . 60
Съзнания. Татван, 2004 — 2005 г. . . . 64
Съмненията Татван, 2005 г. . . . 69
Руси. Диарбакър. 2005 г. . . . 74
Сетива. Операцията. Мардин, Анкара 2005 г. . . . 79
Ирис 2005 г. . . . 84
Вулканът и поезията на Огъня 2006 г. . . . 93
Животопис на сълзите. Ахлат, 2006 г. . . . 100
Угризения и любов 2006 г. . . . 105
Тайнството. Доубеязид, 2006 г. . . . 113
Култът към огъня Ъдър, 2006 г. . . . 120
Сенки, прах и цветя. Ъдър, 2006 г. . . . 125
Арарат 2006 г. . . . 131
Уроците на любовта. Живата пустош край езерото Ван, 2006 г. . . . 137
Да се родиш. Татван ,2006 г. . . . 144
Към изгрева. По пътя за Хасанкейф, 2006 г. . . . 151
Зората на Алмир. Хасанкейф, 2006 г. . . . 160
Даровете на тишината. Каракьой, 2006 г. . . . 167
Слънчевият зъкр. Сенки в полето, 2006 г. . . . 173
Шанлъ Урфа — градът на пророците, 2006 г. . . . 179
Към Газиантеп, 2006 г. . . . 184
Гилгамеш дестанъ. Сладкодумният Аднан и вкусът на живота. Газиантеп, 2006 г. . . . 190
Златният Нарцис и вятърът на промяната. Газиантеп, 2006 г. . . . 196
Сълзи от обич. Прозренията. Газиантеп, 2006 г. . . . 203
Когато плодът е готов, черупката сама се разтваря. Газиантеп, 2006 г. . . . 210
Адана. Шахмеран — кралицата на змиите, и човекът, 2006 г. . . . 216
Магичният път на приказките. Михрима — сливането на слънцето и луната, и мирото от Козанския манастир. Адана, 2006 г. . . . 222
Преход назад към лъвовете на пророк Даниил. Мерсин, 2006 г. . . . 227
Седемте спящи. Адът и Раят. Мерсин, 2006 г. . . . 233
Любов по чехли. Другият Мерсин, 2006 г. . . . 238
Дерето на Шейтана и златният орел. Мерсин, 2006 г. . . . 245
Завесата на страха и раждането на южното слънце. Мерсин — Алания, 2006 г. . . . 250
Разлистена нежност. Алания, Махмутлара, 2006 г. . . . 255
Лаврови дръвчета, разходки и работа по никое време. Алания, 2006 г. . . . 261
Античните чудеса на Алания и топлото сърце на Сиде, 2006 г. . . . 267
Сиде, моя любов. 2006 г. . . . 272
Анталия, светът на Джузеппе. Лятото на 2006 г. . . . 277
Долината на пеперудите. Турция, 2006 г. . . . 282
Каш, Есмер Баба и Гората на елфите — Куршунлу шелалеси. Турция, 2006 г. . . . 286
Най-красивата нощ. Гората на елфите, 2006 г. . . . 291
Животът е розовият етер в сърцевината на розата, а смъртта е аленото кадифе по листицата ѝ. Назад , 2006 г. . . . 295
С Ирис на път. 2006 г. . . . 298
Самчик, светът на курманджи, 2006 г. . . . 301
Майка. Самчик, 2006 г. . . . 305
Вътрешни безредия, 2006 г. . . . 309
Кладенецът Ван, 2006 г. . . . 314
Отражения. Ван, 2006 г. . . . 320
Междинности. Татван, късната пролет на 2007 г. . . . 326
В тишината на хаоса. Татван — Кешан Август 2007 г. . . . 330
Странности. Детето Емел. Кешан, 2007–2008 г. . . . 335
Извън времето. Кешан, 2008 — 2010 г. . . . 340
Сълзите на Рила, Ефес и човешкото безсилие. На път, 2009 — 2010 г. . . . 345
Sen Gelmez Oldun… България, 2010 г. . . . 351
Съзерцанието на Любовта. Турция, 2011 г. . . . 356

Въведено от