Илиада
			
	
	- Заглавие
- Илиада
- Други автори
- Александър Милев (предговор)
- Тип
- поема
- Националност
- старогръцка (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- второ
- Категория
- Митове, легенди, епос
- Жанр
- Епос, Митология, Поема
- Теми
- Антична литература, Античност, Древна Гърция, Екранизирано, Епическо време (епоха на герои)
- Преводач
- Александър Милев, Блага Димитрова
- Език, от който е преведено
- старогръцки
- Редактор
- Блага Димитрова
- Редакционна колегия
- Веселин Ханчев, Николай Бояджиев
- Художник
- Александър Денков
- Художник на илюстрациите
- Александър Денков
- Художествен редактор
- Васил Йончев
- Технически редактор
- Александър Димитров
- Коректор
- Емилия Спасова, Евгения Кръстанова
- Издател
- Народна култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1971
- Адрес на издателя
- ул. „Граф Игнатиев“, 2-а
- Печат
- ДПК „Димитър Благоев“, София, ул. „Ракитин“, 2
- Носител
- хартия
- Литературна група
- IV
- Дадена за набор/печат
- 7.VII.1970
- Печатни коли
- 35 1/4
- Издателски коли
- 35,25
- Формат
- 65×92/16
- Номер
- Ч 875-1
- Поръчка
- 2024
- Издателски №
- 72 (2647)
- Брой страници
- 564
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 3,16 лв.
- С илюстрации
- да
- УДК
- 875-1
- Анотация
- 
							Омировата поема „Илиада“ представлява един от най-високите върхове на творческия дух на човечеството през вековете. В продължение почти на три хилядолетия тя възхищава хора от различни раси, земи и възрасти с необхватното си богатство на образи, конфликти, емоции. Тя е широка панорама на материалния и духовен живот на цяла епоха, която е крайъгълен камък в човешката цивилизация. Няма значителен творец, който да не е черпил опит и вдъхновение от безсмъртната епопея на Омир. Тя дотолкова се е сраснала с мисленето на съвременника, че нейните герои са станали нарицателни имена, а редица нейни образи и изрази съпътствуват нашия всекидневен живот. 
 Макар поемата да е създадена в епохата, когато започнало разложението на общинно-родовия строй, тя е толкова съвършена, че и до днес „запазва в известен смисъл значение на норма и недостигнат образец“ (Карл Маркс).
- Съдържание
- 
							ОМИР И НЕГОВОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ — Ал. Милев / 7 
 
 Първа песен
 ЧУМАТА ГНЕВЪТ / 27
 
 Втора песен
 СЪН. ИЗБРОЯВАНЕ НА КОРАБИТЕ / 43
 
 Трета песен
 КЛЕТВИ. ТЕИХОСКОПИЯ. ЕДИНОБОРСТВО МЕЖДУ ПАРИС И МЕНЕЛАЙ / 67
 
 Четвърта песен
 НАРУШАВАНЕ НА КЛЕТВИТЕ. АГАМЕМНОН ПРАВИ ПРЕГЛЕД НА ВОЙСКИТЕ / 83
 
 Пета песен
 ПОДВИЗИТЕ НА ДИОМЕД / 101
 
 Шеста песен
 СРЕЩА НА ХЕКТОР И АНДРОМАХА / 127
 
 Седма песен
 ЕДИНОБОРСТВО МЕЖДУ ХЕКТОР И АЯКС. ПОГРЕБВАНЕ НА МЪРТВИТЕ / 143
 
 Осма песен
 СЪБРАНИЕ НА БОГОВЕТЕ. ПРЕКЪСНАТА БИТКА / 159
 
 Девета песен
 ПРАТЕНИЦИ ПРИ АХИЛ. МОЛБИ / 177
 
 Десета песен
 ДОЛОНИЯ / 199
 
 Единадесета песен
 ПОДВИЗИТЕ НА АГАМЕМНОН / 217
 
 Дванадесета песен
 БИТКА ОКОЛО КРЕПОСТНАТА СТЕНА / 241
 
 Тринадесета песен
 БИТКА ПРИ КОРАБИТЕ / 257
 
 Четиринадесета песен
 ИЗМАМВАНЕ НА ЗЕВС / 281
 
 Петнадесета песен
 ОТБЛЪСКВАНЕ ОТ КОРАБИТЕ / 299
 
 Шестнадесета песен
 ПАТРОКЛИЯ / 321
 
 Седемнадесета песен
 ПОДВИГЪТ НА МЕНЕЛАЙ / 347
 
 Осемнадесета песен
 ИЗРАБОТКА НА ОРЪЖИЕ ЗА АХИЛ / 369
 
 Деветнадесета песен
 ОТРИЧАНЕ ОТ ГНЕВА / 387
 
 Двадесета песен
 БИТКА НА БОГОВЕТЕ / 404
 
 Двадесет и първа песен
 БИТКА КРАЙ РЕКАТА / 421
 
 Двадесет и втора песен
 УБИВАНЕ НА ХЕКТОР / 439
 
 Двадесет и трета песен
 ПОГРЕБАЛНИ ИГРИ В ЧЕСТ НА ПАТРОКЪЛ / 457
 
 Двадесет и четвърта песен
 ОТКУПВАНЕ ТЯЛОТО НА ХЕКТОР / 483
 
 БЕЛЕЖКИ / 507
 
 ТРОЯНСКИЯТ ЦИКЪЛ / 527
 
 АЗБУЧНИК НА СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА / 541
- Бележки
- 
							Страници 6, 560 и 563 са празни. 
- Въведено от
- Karel
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- 
							Националност: старогръцка —
 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D0%B8%D1%80
- Връзки в Мрежата
- Библиотеки Библиографии
- Чужди рафтове
- 
						- Притежавани / billybiliana