Януш Корчак
Крал Матиуш Първи

И тъй, когато бях такъв като на тоя портрет, сам исках да направя всичко, което е написано тук. А по-късно забравих и сега съм вече стар. И вече нямам нито време, нито сили да водя войни и да пътувам при людоедите. А дадох такъв портрет, защото е важно кога наистина съм искал да бъда крал, а не — кога пиша за крал Матиуш. И мисла, че е по-добре да се дават портретите на крале, пътешественици и писатели, когато още не са били възрастни и стари, защото така изглежда, че те от самото начало са били мъдри никога не да били малки. И децата мислят, че не могат да бъдат министри, пътешественици и писатели, а това не е вярно.
Възрастните никак не са длъжни да четат моята книга, понеже в нея има глави не като за тях, та не ще ги разберат и ще се присмиват. Но ако толкова искат, нека опитат. Пък и на възрастните не може да се забрани, те няма да се подчинят — и кой ще им направи нещо?
/Януш Корчак/