Векът на просвещението
			
	
	- Заглавие
 - Векът на просвещението
 - Други автори
 - Румен Стоянов (предговор)
 - Тип
 - роман (не е указано)
 - Националност
 - кубинска
 - Език
 - български
 - Поредност на изданието
 - първо
 - Категория
 - Съвременни романи и повести
 - Преводач
 - Симеон Владимиров
 - Език, от който е преведено
 - испански
 - Година на превод
 - 1972
 - Редактор
 - Фани Наземи
 - Художник
 - Христо Брайков
 - Художествен редактор
 - Веселин Христов
 - Технически редактор
 - Найден Русинов
 - Коректор
 - Трифон Алексиев
 - Оформление
 - Кънчо Кънев
 - Издател
 - Издателство „Христо Г. Данов“
 - Град на издателя
 - Пловдив
 - Година на издаване
 - 1972 г.
 - Печат
 - Печатница „Дим. Благоев“ — Пловдив
 - Други полета
 - Празни страници: 2.
 - Носител
 - хартия
 - Литературна група
 - IV
 - Дадена за набор/печат
 - 24.X.1972 г.
 - Подписана за печат
 - 15.XII.1972 г.
 - Печатни коли
 - 22,50
 - Издателски коли
 - 17,10
 - Формат
 - 84/108/32
 - Код / Тематичен номер
 - 2484
 - Номер
 - Ч-3
 - Издателски №
 - 917
 - Брой страници
 - 360
 - Тираж
 - 19300
 - Подвързия
 - мека с обложка
 - Цена
 - 1,70 лв.
 - С илюстрации
 - да
 - УДК
 - Ч860(729.1)-31
 - Анотация
 - 
							
Роден чрез 1904 г. в Хавана (бащата е архитект французин, майката рускиня), Алехо Карпентиер още седемгодишен изпълнява Шопен и Дебюси. Детско-юношеската му възраст протича в Куба с пътувания из Франция, Русия, Австрия, Белгия и вече подсказва цял един живот в досег с много народи и култури. На петнайсет години почва да пише, за да си даде сметка, че „традиционните повествователни методи са изчерпани“. Тогава открива Пруст и авангардистката поезия. Записва архитектура в Хаванския университет, без да оставя първото си увлечение и свири, композира. Напуска студентската скамейка и от 1924-та активно се занимава с журналистика: помества статии за литературата, изобразителните изкуства; расте интересът му към афро-кубинското ритмично богатство. Членува в Миноритетната група, представляваща културно-политическо движение на млади хора, които говорят за Пикасо, за Стравински, за съветската литература, за промени в изкуството и обществото. Когато в 1927-ма групата обнародва своя манифест против диктатора Мачадо, Карпентиер е сред авторите и лежи в затвора, където осъществява първия вариант на „Екуе-Ямба-О“, а на следващата година отива в Париж. Взема участие във Втория международен конгрес на писателите в сражаващ се Мадрид. През Втората световна война живее в Куба и посещава Хаити, където замисля „Царството на този свят“, посещава САЩ, Венецуела. От 1945-та до победата на Кубинската революция пребивава в Каракас и ръководи катедра по история на културата в училище за изобразителни изкуства. Едно пътешествие през селвата към изворите на Ориноко кристализира под формата на роман-дневник („Изгубените следи“) една от големите теми в неговото творчество: човекът и музиката през времето и пространството. В освободеното отечество Карпентиер оглавява Националното издателство и катедрата по история и филологията в университета, където е следвал. Понастоящем е културен съветник към кубинското посолство в Париж, и по такъв начин отново е заедно с други два стълба на латиноамериканската литература — Астуриас и Неруда.
Ето творбите на Карпентиер, видели бял свят досега.
„Екуе-Ямба-О“, роман, 1933. „Царството на този свят“, повест, 1949. „Изгубените следи“, роман, 1953, две издания на български. „Преследването“, повест, 1956. „Векът на просвещението“, роман, 1962. „Докосвания и различия“, есета, 1966 и два балета с музика от А. Ролдан и А. Г. Катурла. - Бележки за изданието, от което е направен преводът
 - 
							
El siglo de las luces
Alejo Carpentier, 1963 - Въведено от
 - essen
 - Създадено на
 - Обновено на
 - Връзки в Мрежата
 - Библиографии
 - Промени
 - Чужди рафтове
 - 
						
- Притежавани / essen