Алехо Карпентиер
Векът на просвещението

Роден чрез 1904 г. в Хавана (бащата е архитект французин, майката рускиня), Алехо Карпентиер още седемгодишен изпълнява Шопен и Дебюси. Детско-юношеската му възраст протича в Куба с пътувания из Франция, Русия, Австрия, Белгия и вече подсказва цял един живот в досег с много народи и култури. На петнайсет години почва да пише, за да си даде сметка, че „традиционните повествователни методи са изчерпани“. Тогава открива Пруст и авангардистката поезия. Записва архитектура в Хаванския университет, без да оставя първото си увлечение и свири, композира. Напуска студентската скамейка и от 1924-та активно се занимава с журналистика: помества статии за литературата, изобразителните изкуства; расте интересът му към афро-кубинското ритмично богатство. Членува в Миноритетната група, представляваща културно-политическо движение на млади хора, които говорят за Пикасо, за Стравински, за съветската литература, за промени в изкуството и обществото. Когато в 1927-ма групата обнародва своя манифест против диктатора Мачадо, Карпентиер е сред авторите и лежи в затвора, където осъществява първия вариант на „Екуе-Ямба-О“, а на следващата година отива в Париж. Взема участие във Втория международен конгрес на писателите в сражаващ се Мадрид. През Втората световна война живее в Куба и посещава Хаити, където замисля „Царството на този свят“, посещава САЩ, Венецуела. От 1945-та до победата на Кубинската революция пребивава в Каракас и ръководи катедра по история на културата в училище за изобразителни изкуства. Едно пътешествие през селвата към изворите на Ориноко кристализира под формата на роман-дневник („Изгубените следи“) една от големите теми в неговото творчество: човекът и музиката през времето и пространството. В освободеното отечество Карпентиер оглавява Националното издателство и катедрата по история и филологията в университета, където е следвал. Понастоящем е културен съветник към кубинското посолство в Париж, и по такъв начин отново е заедно с други два стълба на латиноамериканската литература — Астуриас и Неруда.
Ето творбите на Карпентиер, видели бял свят досега.
„Екуе-Ямба-О“, роман, 1933. „Царството на този свят“, повест, 1949. „Изгубените следи“, роман, 1953, две издания на български. „Преследването“, повест, 1956. „Векът на просвещението“, роман, 1962. „Докосвания и различия“, есета, 1966 и два балета с музика от А. Ролдан и А. Г. Катурла.