Павел Вежинов
Нощем с белите коне

Какво бих могъл да кажа за моя роман „Нощем с белите коне“? Наистина не е просто авторът да говори за образите и идеите на своите книги. Пък и смисълът на всеки прочит се крие именно в това — читателят сам да стигне до изводите на автора. И все пак ще споделя някои по-общи мисли за образа на моя главен герой академик Урумов. Несъмнено той е човек, минал през горчилките на живота, особено що се отнася до това, което сме свикнали да наричаме лично щастие. И въпреки това, в никоя част той не е сломен герой, независимо от трагичния край на живота му. Но коя е причината за неговата все по-нарастваща душевна сила, за неговия несломим характер? Отговорът на тоя въпрос, разбира се, не е един. Ще си позволя да подскажа най-главният от тях: неговото чувство и усещане за лично достойнство.
Авторът смята, че човешката личност, лишена от достойнство, едва ли би имала сериозното основание да се нарича изобщо личност. Борбата за изграждането и съхранението на човешкото достойнство е безспорно най-тежката и най-драматичната, която може да се води в моралното съществуване на кой да е човешки индивид. А оттук, разбира се, произхожда и простото следствие, че едва ли има по-голямо морално престъпление от всяко посегателство върху човешката личност.
В романа аз несъмнено съм бил улеснен от собствения ми жизнен опит. И то от опита на целокупния ми живот. В литературата волно или неволно в своите герои авторът влага нещо от себе си. Все пак строго погледнато, в тоя роман няма автобиографични моменти. Но не може да няма някои биографични сходства.
Павел Вежинов