Хайнрих Бьол
Раняването

Разказите са написани през периода 1946–1952 г., принадлежат към ранните кратки творби на Бьол.
Тематично сборникът може да бъде причислен към така наречената литература за войната, литература на разрушението и завръщането от фронта. Тук героите на Бьол са или хората, които биват държани насила в окопите, или онези, които се връщат от фронта и се опитват да създадат нов живот сред развалините на войната. Особено характерен за разказите е акцентът върху чувството, върху човешкото преживяване, което се явява отражение от общата панорама на войната.
На пръв поглед непонятни, противоречиви неща стават изведнъж разбираеми, когато се поставят в съответния контекст. Чумата „война“ е заразила всички и Бьол се опитва да разбере симптомите й, да обхване индивидуалните й проявления, които представляват остър конфликт между човешкото и нечовешкото.