Алфонсо Винчи
Саматари

Автор
Алфонсо Винчи
Заглавие
Саматари
Подзаглавие
Пътешествие из поречието на Амазонка и Ориноко
Други автори
Божан Христов (предговор)
Тип
пътепис
Националност
италианска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Пътешествия и експедиции
Теми
Латинска Америка
Преводач
Божан Христов
Език, от който е преведено
италиански
Редактор
Светозар Златаров (външен редактор)
Редактор на издателството
Лиляна Бойкикева
Художник
Иван Стоилов
Художествен редактор
Георги Недялков
Технически редактор
Гергина Григорова
Коректор
Райна Иванова
Издател
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя
София
Година на издаване
1971
Печат
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
11.VIII.1971 г.
Подписана за печат
20.X.1971 г.
Излязла от печат
20.XII.1971 г.
Печатни коли
13,00
Издателски коли
10,75
Формат
1/16 59×84
Код / Тематичен номер
2437
Номер
91
Поръчка
934
Брой страници
208
Подвързия
твърда
Цена
1,00 лв.
УДК
918
Анотация
… нещо в храстите отпреде ми шавна. Мярнаха ми се индианци, които за миг ми се сториха, че са от нашите и се връщат от гората. Но неочаквано страх сви стомаха ми. Без да се помръдна в хамака, можах да си дам сметка, че всичките ни хора, бяха на мястото си; оттам идваха други, които не говореха и не вдигаха шум. Семпроний, който бе най-близо до мен, гледаше тъпо в огъня. Показа се малдеж с необикновено телосложение и отмести един клон с лъка си, на който бе опъната стрела, готова да полети всеки миг. В него нямаше нищо необикновено освен една особеност, която отначало не ми направи впечатление, но в напрегнатата тишина звучеше като фалшива нота. Много по-късно успях да си спомня, че тая особеност беше белезникавата кал, която покриваше тялото на младежа, сякаш излизаше от глинен калъп. Зад него, в полумрака, който вече се бе промъкнал в по-ниските части на гората, се мярнаха други три-четири фигури, които прикривайки се продължаваха бавно да напредват. Като че ли стрелата бе насочена към мен, но в това не бях сигурен, защото индианецът напредваше бавно. Накрая спря на няколко крачки от огъня. Продължаваше да е тихо и аз се питах какво ли правят другите, които не можех да видя, тъй като погледът ми беше втренчен в червения връх на стрелата. И пушката беше извън погледа ми, но впрочем за нея в онзи момент въобще не се сещах, понеже единствено бях зает с грижата да си наложа такъв израз на лицето, който да убеди насрещния да свали застрашаващата ме стрела. По едно време, в миговете на вцепенение, които ни се сториха цяла вечност, успях да зърна с края на окото си, че от дясната ми страна имаше някой, който се спотайваше с насочена стрела…
Съдържание
За автора и неговата книга (предговор от Божан Христов) — стр. 5
„Саматари“ — стр. 7
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Alfonso Vinci
Samatari (Orinoco - Amazoni)
"Leonardo da Vinci" Editrice - Bari
1956
Въведено от
Еми
Завършено от
vesi_libra
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии
Промени

Корици 2