Антон Балаж
Лагерът на леките жени

Автор
Антон Балаж
Заглавие
Лагерът на леките жени
Издателска поредица
Съвременна европейска проза
Националност
словашка
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременни романи и повести
Жанр
Европейска литература
Теми
Екранизирано
Преводач
Донка Нейчева
Език, от който е преведено
словашки
Година на превод
2016
Редактор
Росица Ташева
Редакционна колегия
Раймонд Вагенщайн, Силвия Вагенщайн, Иглика Василева, Жечка Георгиева, Жанина Драгостинова, Росица Ташева
Художник
Стефан Касъров
Технически редактор
Симеон Айтов
Коректор
Мила Томанова
Предпечатна подготовка
„Ибис“
Издател
ИК „Колибри“
Град на издателя
София
Година на издаване
2016
Адрес на издателя
ул. „Иван Вазов“ №36
Печат
„Инвестпрес“
Носител
хартия
Излязла от печат
15 юли 2016
Печатни коли
22,50
Формат
84×108/32
Брой страници
360
Подвързия
мека
Цена
19 лв.
ISBN
978-619-150-821-1
УДК
885.4-311.6
Анотация
Лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. „Лагерният колектив“ се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Сред тази гмеж изпъкват милата и простодушна до глупост Ерничка — който си спомня „Един ден на Иван Денисович“, би разпознал в нея двойничка по дух на съветския лагерист; Манда, проститутката, която има нещо не само долу, но и горе; Рия Амала, масажистка и любителка на конете от всяка гледна точка; културпросветникът Томич, който нарича леките жени „другарки проститутки“; лекарят Зигмунд, обявил, че не понася „насилственото побратимяване на милионите“ — който си спомня Остап Бендер, охотно би вложил в устата му тази реплика; а пък който си спомня „реалния социализъм“, ще оцени и окачените по стените портрети на „четиримата свети мъже“, и лозунга „По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!“. Дотук с приликите.
„Лагерът на леките жени“ е еротично-политическа пародийна гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация“, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за социално инженерство. Антон Балаж говори за тях с цялата си симпатия и с добре дозирана ирония описва както техните опити да запазят достойнството си, така и тези на „противниковия лагер“ да направи от тях „истински гражданки“. Опитите са неуспешни. Затова пък романът майсторски пресъздава трагикомизма на една репресивна институция, останала (да се надяваме) в миналото. По книгата е заснет филм през 1997 г. с режисьор Лако Халама.
Информация за автора
Словашкият писател Антон Балаж е роден през 1943 година, автор е на повече от 20 прозаични книги и десетина радио и телевизионни пиеси. Известен е предимно като майстор на романи, в които доминират обществено-политически събития, екологична проблематика и научно-техническата революция. Той е от авторите, които приемат напълно отговорно така наречената социална поръчка и цялото му творчество е насочено към разкриване не само на индивидуалния, но и на обществения му опит като журналист, главен редактор и активен гражданин.

Умението му на разказвач впечатлява успоредно с развитието на сюжета и сложната смяна на обстановката и времето. Прозаичните герои на Балаж притежават ясно изградена характерност, романите му — изключително фабулно майсторство, игрива и неочаквана композиция, в същото време умение и смелост да определят общественото зло в определената епоха. Книгите му „Оранжерийна Венера“ и „Хирургически Декамерон“ (и двете са филмирани) са посветени на обществени проблеми, но върхът на неговото писателско умение е романът „Лагерът на леките жени“, публикуван през 1993 (също филмиран), където в поетиката започва да доминира гротескното и фантастичното усещане на реалността.

През втората половина на 90-те години Антон Балаж включва нова тема в своето творчество: холокоста и словашката еврейска общност, главно съдбата на онези евреи, които са преживяли лагерите и се стремят да намерят нов смисъл в живота.
Съдържание
1. С цепчица към бъдещето . . . 5
2. Развращавали умовете, сега да пеят . . . 13
3. Американско чистилище . . . 21
4. Сексуалните утописти в настъпление . . . 28
5. Работата е наш скъп гост . . . 37
6. Танцьорка или агентка? . . . 49
7. Камарджоба, или Долината на радостта . . . 57
8. Тръгнал колорадски бръмбар… . . . 66
9. Жифот без въпроси . . . 74
10. Убедително телесно доказателство . . . 84
11. Сама си го търсеше… . . . 93
12. Ефектът на многоръкия Буда . . . 104
13. Седмица на лагерната просвета . . . 116
14. Типичен пролетарски инстинкт . . . 129
15. Молитвена броеница в Илава, само че радостна . . . 141
16. Голямото преживяване под престилката . . . 149
17. В лампарницата не се претрепват от работа . . . 172
18. Ударничката Манда мисли главно за това . . . 182
19. Дуракът Съсел Съселович . . . 192
20. Боже, какво невинно телце . . . 199
21. Във Видрица страх и пустота . . . 208
22. Бромова интрига . . . 217
23. Шапката му снела, Пола Негри засрамила . . . 226
24. Шевици и хайки . . . 234
25. Назаретска тъмнина . . . 239
26. Кокошки, цял чувал кокошки . . . 250
27. Като стените на Йерихон . . . 263
28. Лагерното ухо . . . 272
29. Милиони бодове за Сталин . . . 281
30. Руска рулетка . . . 293
31. Лебеди с обувки от ’Бата’ . . . 305
32. Плодовете на погрешната просвета . . . 317
33. ’Пролетариатът никога не е смятал свободната любов за грях…’ . . . 326
34. Свободните словашки майки . . . 334
35. Големият ноемврийски мираж . . . 343
Бележка на преводача . . . 355
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Anton Baláž
Tabor padlych zien (2008)
Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Източници
Анотация; За автора - от сайта на издателя.
Връзки в Мрежата
Издателства Библиографии Книжарници
Промени

Корици 2