Лагерът на леките жени
			
	
	- Заглавие
 - Лагерът на леките жени
 - Издателска поредица
 - Съвременна европейска проза
 - Националност
 - словашка
 - Език
 - български
 - Поредност на изданието
 - първо
 - Категория
 - Съвременни романи и повести
 - Теми
 - Екранизирано, Европейска литература
 - Преводач
 - Донка Нейчева
 - Език, от който е преведено
 - словашки
 - Година на превод
 - 2016
 - Редактор
 - Росица Ташева
 - Редакционна колегия
 - Раймонд Вагенщайн, Силвия Вагенщайн, Иглика Василева, Жечка Георгиева, Жанина Драгостинова, Росица Ташева
 - Художник
 - Стефан Касъров
 - Технически редактор
 - Симеон Айтов
 - Коректор
 - Мила Томанова
 - Предпечатна подготовка
 - „Ибис“
 - Издател
 - ИК „Колибри“
 - Град на издателя
 - София
 - Година на издаване
 - 2016
 - Адрес на издателя
 - ул. „Иван Вазов“ №36
 - Печат
 - „Инвестпрес“
 - Носител
 - хартия
 - Излязла от печат
 - 15 юли 2016
 - Печатни коли
 - 22,50
 - Формат
 - 84×108/32
 - Брой страници
 - 360
 - Подвързия
 - мека
 - Цена
 - 19 лв.
 - ISBN
 - 978-619-150-821-1
 - УДК
 - 885.4-311.6
 - Анотация
 - 
							
Лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. „Лагерният колектив“ се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Сред тази гмеж изпъкват милата и простодушна до глупост Ерничка — който си спомня „Един ден на Иван Денисович“, би разпознал в нея двойничка по дух на съветския лагерист; Манда, проститутката, която има нещо не само долу, но и горе; Рия Амала, масажистка и любителка на конете от всяка гледна точка; културпросветникът Томич, който нарича леките жени „другарки проститутки“; лекарят Зигмунд, обявил, че не понася „насилственото побратимяване на милионите“ — който си спомня Остап Бендер, охотно би вложил в устата му тази реплика; а пък който си спомня „реалния социализъм“, ще оцени и окачените по стените портрети на „четиримата свети мъже“, и лозунга „По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!“. Дотук с приликите.
„Лагерът на леките жени“ е еротично-политическа пародийна гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация“, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за социално инженерство. Антон Балаж говори за тях с цялата си симпатия и с добре дозирана ирония описва както техните опити да запазят достойнството си, така и тези на „противниковия лагер“ да направи от тях „истински гражданки“. Опитите са неуспешни. Затова пък романът майсторски пресъздава трагикомизма на една репресивна институция, останала (да се надяваме) в миналото. По книгата е заснет филм през 1997 г. с режисьор Лако Халама. - Информация за автора
 - 
							
Словашкият писател Антон Балаж е роден през 1943 година, автор е на повече от 20 прозаични книги и десетина радио и телевизионни пиеси. Известен е предимно като майстор на романи, в които доминират обществено-политически събития, екологична проблематика и научно-техническата революция. Той е от авторите, които приемат напълно отговорно така наречената социална поръчка и цялото му творчество е насочено към разкриване не само на индивидуалния, но и на обществения му опит като журналист, главен редактор и активен гражданин.
Умението му на разказвач впечатлява успоредно с развитието на сюжета и сложната смяна на обстановката и времето. Прозаичните герои на Балаж притежават ясно изградена характерност, романите му — изключително фабулно майсторство, игрива и неочаквана композиция, в същото време умение и смелост да определят общественото зло в определената епоха. Книгите му „Оранжерийна Венера“ и „Хирургически Декамерон“ (и двете са филмирани) са посветени на обществени проблеми, но върхът на неговото писателско умение е романът „Лагерът на леките жени“, публикуван през 1993 (също филмиран), където в поетиката започва да доминира гротескното и фантастичното усещане на реалността.
През втората половина на 90-те години Антон Балаж включва нова тема в своето творчество: холокоста и словашката еврейска общност, главно съдбата на онези евреи, които са преживяли лагерите и се стремят да намерят нов смисъл в живота. - Съдържание
 - 
							
- С цепчица към бъдещето . . . 5 
 - Развращавали умовете, сега да пеят . . . 13 
 - Американско чистилище . . . 21 
 - Сексуалните утописти в настъпление . . . 28 
 - Работата е наш скъп гост . . . 37 
 - Танцьорка или агентка? . . . 49 
 - Камарджоба, или Долината на радостта . . . 57 
 - Тръгнал колорадски бръмбар… . . . 66 
 - Жифот без въпроси . . . 74 
 - Убедително телесно доказателство . . . 84 
 - Сама си го търсеше… . . . 93 
 - Ефектът на многоръкия Буда . . . 104 
 - Седмица на лагерната просвета . . . 116 
 - Типичен пролетарски инстинкт . . . 129 
 - Молитвена броеница в Илава, само че радостна . . . 141 
 - Голямото преживяване под престилката . . . 149 
 - В лампарницата не се претрепват от работа . . . 172 
 - Ударничката Манда мисли главно за това . . . 182 
 - Дуракът Съсел Съселович . . . 192 
 - Боже, какво невинно телце . . . 199 
 - Във Видрица страх и пустота . . . 208 
 - Бромова интрига . . . 217 
 - Шапката му снела, Пола Негри засрамила . . . 226 
 - Шевици и хайки . . . 234 
 - Назаретска тъмнина . . . 239 
 - Кокошки, цял чувал кокошки . . . 250 
 - Като стените на Йерихон . . . 263 
 - Лагерното ухо . . . 272 
 - Милиони бодове за Сталин . . . 281 
 - Руска рулетка . . . 293 
 - Лебеди с обувки от ’Бата’ . . . 305 
 - Плодовете на погрешната просвета . . . 317 
 - ’Пролетариатът никога не е смятал свободната любов за грях…’ . . . 326 
 - Свободните словашки майки . . . 334 
 - Големият ноемврийски мираж . . . 343 
Бележка на преводача . . . 355 
 - С цепчица към бъдещето . . . 5 
 - Бележки за изданието, от което е направен преводът
 - 
							
Anton Baláž
Tabor padlych zien (2008) - Въведено от
 - Еми
 - Създадено на
 - Обновено на
 - Източници
 - Анотация; За автора - от сайта на издателя.
 - Връзки в Мрежата
 - Издателства Библиографии Книжарници
 - Промени