Людмил Стоянов
Война

Последният роман
Изненадах се, когато Людмилл Стоянов ми каза, че иска да предложи на издателство „Народна младеж“ последния си роман „Война“. „Как? — с нескривано любопитство побързах да го попитам, понеже знаех, че през последните години вече нямаше възможност да работи. — Кога го написахте?“ „Преди няколко десетилетия — отвърна той. — Бях почти забравил за него и за още един роман — дал съм го да се печата в «Септември», но може би ще си го взема… Или доколкото си спомнях за тях, то беше, че съм ги написал, но не знаех къде се намират из литературния ми архив…“ „А защо не сте ги напечатали на времето?“ — продължавах да питам. „Защото — отвърна веднага той — времената бяха други, през своя творчески път съм изживял толкова съмнения, че тези два романа и по-специално «Война» не са единственото нещо, което е потънало в моя литературен архив…“ Понеже се познавахме от години, позволих си да се пошегувам, че когато е бил млад, не се е осмелявал да печата всичко. Той прие шегата, но се защити сериозно: "Този мой последен роман — „Война“ — искам да го издам не защото вече всичко ми е позволено, а защото разбрах, когато го прочетох след толкова много години, че това е една истина за моята младост, окадена от дима на войната.
Позвъниха ми от Владая. На телефона беше Людмил Стоянов. Много добре си спомням думите му и лекия шум на телефонната жица: „Добре съм… Скоро ще си дойда в София… Но ако се забавя, донесете ми тук коректурите. Иска ми се да поправя нещо…“. Обещах да ги занеса лично и изприказвах много пожелания „за здраве“. Шпалтите на романа излязоха, но нямаше вече на кого да ги занеса!
Йордан Милев