Людмил Стоянов
Война

Автор
Людмил Стоянов
Заглавие
Война
Тип
роман
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
първо (не е указано)
Категория
Българска историческа проза
Жанр
Българска историческа проза, Първа световна война
Редактор
Нина Андонова
Художник
Ани Ралчева
Технически редактор
Георги Кожухаров
Коректор
Йорданка Танева
Издател
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя
София
Година на издаване
1973
Печат
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Други полета
Цена на книжното тяло 0,59 лева.
Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
19.III.1973 година
Подписана за печат
10.VI.1973 година
Излязла от печат
25.VII.1973 година
Печатни коли
9,5
Издателски коли
7,89
Формат
1/16 59/84
Код / Тематичен номер
3118
Номер
Б-3
Брой страници
152
Тираж
15000
Подвързия
твърда с обложка
Цена
0,85 лв.
С илюстрации
да
УДК
821.163.2-311.6
Анотация
Последният роман
Изненадах се, когато Людмилл Стоянов ми каза, че иска да предложи на издателство „Народна младеж“ последния си роман „Война“. „Как? — с нескривано любопитство побързах да го попитам, понеже знаех, че през последните години вече нямаше възможност да работи. — Кога го написахте?“ „Преди няколко десетилетия — отвърна той. — Бях почти забравил за него и за още един роман — дал съм го да се печата в «Септември», но може би ще си го взема… Или доколкото си спомнях за тях, то беше, че съм ги написал, но не знаех къде се намират из литературния ми архив…“ „А защо не сте ги напечатали на времето?“ — продължавах да питам. „Защото — отвърна веднага той — времената бяха други, през своя творчески път съм изживял толкова съмнения, че тези два романа и по-специално «Война» не са единственото нещо, което е потънало в моя литературен архив…“ Понеже се познавахме от години, позволих си да се пошегувам, че когато е бил млад, не се е осмелявал да печата всичко. Той прие шегата, но се защити сериозно: "Този мой последен роман — „Война“ — искам да го издам не защото вече всичко ми е позволено, а защото разбрах, когато го прочетох след толкова много години, че това е една истина за моята младост, окадена от дима на войната.
Позвъниха ми от Владая. На телефона беше Людмил Стоянов. Много добре си спомням думите му и лекия шум на телефонната жица: „Добре съм… Скоро ще си дойда в София… Но ако се забавя, донесете ми тук коректурите. Иска ми се да поправя нещо…“. Обещах да ги занеса лично и изприказвах много пожелания „за здраве“. Шпалтите на романа излязоха, но нямаше вече на кого да ги занеса!
Йордан Милев
Съдържание
Предговор . . . 5
Първа част. 1916 — март . . . 9
. . . Каймакчалан . . . 9
. . . Пост ’Поляна’ . . . 15
. . . Разговор между двама полковници . . . 22
. . . Робинзонов остров . . . 27
. . . Накъде, боже мой! . . . 33
. . . Село Могила . . . 35
. . . ’На война като на война’ . . . 41
Втора част. 1917 . . . 45
. . . В полковия лазарет . . . 45
. . . Военният манастир . . . 49
. . . В германската лавка . . . 55
. . . Автобиографията на генерала . . . 61
. . . Неприятна среща . . . 66
. . . София . . . 70
. . . Единствения свидетел . . . 76
. . . Благородникът . . . 84
Трета част. 1918 год. . . . 91
. . . Зуави . . . 91
. . . Бунт . . . 97
. . . В лагера на противника . . . 101
. . . Германският пленнически лагер . . . 105
. . . Във Военния съд . . . 110
. . . Може ли при война да се прави добро? . . . 117
. . . Коя е тази дата? . . . 122
. . . Кичево-Гостивар-Тетово . . . 124
. . . Отстъплението на нашата Западна армия . . . 129
. . . Побратимяване . . . 133
. . . Родина . . . 136
. . . Добро поле . . . 145
Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии
Чужди рафтове

Корици 6