Атанас Душков
Чета от момчета

Атанас Гаврилов Душков, български писател, е роден на 23 (10 н. ст.).10. 1909 г. в град Копривщица като шесто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек. Дядовците му участват в Априлското въстание. Семейството се мести във Фердинанд (Монтана), където баща му става учител в гимназията. От дете бъдещият поет работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в София от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическо училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик и работник издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Записва се във филологически факултет на Софийския университет, но поради липса на средства не го завършва. Печата от 1926 г. — „Копачи“ в сп. „Ученическа мисъл“. Сътрудничи на „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „Литературен глас“ и др. Сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, Палячо“, „Девойче“, „Бодил“, литературния в. „Порой“, издава възпоменателни листове за Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев и др. Печата стихове, басни, епиграми за възрастни и др. Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен дописник в двете фази на Великата Отечествена война. Раняван в Унгария и награден с бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947–1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. „Славейче“. Пише разкази, приказки, басни, епиграми, поеми, гатанки, но като творец е преди всичко детски поет. Издава над 60 книги за деца, сред които „Момъкът с латерната“ (1934), „Зайо Байо радиолюбител“ (1934), „Весели приключения“ (1935), „Майчино сърце“ (приказки и разкази, 1935), „Ръжен хляб“ (приказки за деца и юноши, 1937), „Весели пътешественици“ (приказки и стихове, 1937), „Весели гости“, „Горски ягоди“ (и двете — 1938), „Слънчеви пътеки“, „Доктор Петлю“ (и двете –1940), „Хубав дом под върха Ком“ (поема, 1940), „Послушните зайчета“ (приказка в стихове, 1941), „Четирите котенца“, „Щъркели“ (и двете — 1942), „Човешки чудеса“ (стихове за техниката, 1943), „Пакостници“ (1945), „“Бежко и Таралежко. Приключения на двама смешници", „Майчино сърце“, „Зъболекар Щъркелан“, „Синеоката хубавица“ (всички — 1946), „Малкият бригадир“, „Кладенче в гората“ (и двете –1947), „Бяло агънце“ (1954), „АБВ. Стихове за азбуката“ (1957, 1966), „Дядо Мраз“, „Зоологическа градина“, „Пионерски лагер“, „Летец-храбрец“, „Пъстри пеперуди“ (всички — 1958), „Юнаци-веселяци“ (1960), „Кибритената кутийка“ (поема, 1961), "Болната кукла’ (поема, 1961), „Заювата люлка“ (1963), „Разходка из София“ (поема, 1963), „Петю на фестивал“ (поема, 1964), "Първата пушка. 1876″ (поема, 1966), „Крилатият българин“ (приказки и разкази, 1967), „Защо Мечо се разболя“ (поема, 1967), „Горска стряха. Избрани стихотворения за деца“ (1969), „Слънчева книга“ (стихотворения за деца от съветски поети, превод Атанас Душков, 1970), „Здравец от Копривщица“ (стихотворения, 1970), „Слушай, фронт“ (стихотворения, епиграми, басни, 1971), „40 гатанки“ (1971), „100 гатанки“ (1979), „Цветя за мама“ (1980), „Кладенче. Избрани стихове за деца“ (1979), „Гатанки“ (1981), „Чета от момчета“ (1985), „Песни от градината“ (1988), „Весела команда“ (1989) и др. Съвместно с Жак Битев превеждат и издават книга със стихове на кубински поети — „Родина или смърт“ (НК, 1967). Един от създателите на съвременната българска детска литература. Заслужил деятел на културата. Носител на литературната награда „Петко Р. Славейков“ за цялостен принос в развитието на детската литература (1989). Умира на 03. 06. 2000 г.