Марий Ягодов
Юрламп, великият артист

Марий Ягодов (псевдоним на Марин Петков Бочев), български писател, е роден на 17.08. 1912 г. в град (тогава село) Долни Дъбник. Завършва шести гимназиален клас в родното си село (1928) и Педагогическото училище в Ловеч (1931). Учителства в село Долни Дъбник (1931–1940) и село Войница, Велешко (1940–1941), където е граждански мобилизиран. Учи в административния отдел на Свободния университет (1941–1944). Участва в Отечествената война като военен кореспондент. Работи във в. „Земеделско знаме“ (1945–1947 г. и 1953–1967 г.) и в Българска земеделска народна банка (1946–1953). Член на СБП. Печата за първи път през 1931 г. във вестник „Мисъл“. Автор на стихове, драми, исторически хроники, романи. Заслужил деятел на културата (1985). Книги: „Дим над градовете“ (стихове, 1938), „Земя“ (драма в 3 действия, 1938; 1946), „Тревога“ (стихове, 1939), „Нова чест“ (битова драма в 3 действия, 1945), „Ние можехме да бъдем безсмъртни. Портрети-репортажи от село“ (1946), „Предтечите“ (драматична историческа хроника, 1947), „Нещастният пасианс“ (комедия в 3 действия, 1948), „Славовица. Шест песни за една легенда“ (1948), „В поле широко“ (драма в 3 действия, 1951), „Двубоят“ (драма в 9 картини, 1953), „Горун призори“ (роман, 1956, 1972, 1983), „Мюмюновите гълъби“ (новела, 1962), „Антина и ветровете“ (роман, 1963), „Мечтател“ (повести и разкази, 1966), „Древният път“ (1978, 1981), „Оброчни пришествия“ (роман, 1979), „Юрламп, великият артист“ (за деца и юноши, 1979), „Сватби в Анимерската котловина“ (1982), „Упокой за несретници“ (1984), „Автопортрети — и съвременни, и вечни“ (1986), „Големият най-малък син“ (1988), „Възкресеците и тарторът“ (1990), „Да се помолим“ (1993) и др. Умира на 17.02. 1996 г.