Ако литературата е отражение на живота, то романът на Ерве Базен е двойно огледало, в което човек може да види образа си, повторен безкрайно във вечния низ на взаимоотношенията. Темата е винаги една и съща и само вариациите привидно се различават. Нашето време, динамизмът на нашето съществуване като че ли нивелират осцилограмата на контактите помежду ни. И все пак индивидуалното, което наглед властвува над всичко, всъщност си остава функция на социалното. Затова и в „Бившата съпруга“ героите фактически остават подчинени на моралните норми, на изискванията, на бита и съзнанието на своята среда, среда, неизбежно обременена от политическата и икономическа структура на обществото.
