Вилхелм Хауф
Приказки

Не могъл младият поет да измине по-дълъг път от първата до последната си творба, та един ден да обгърне вече с мъдър старчески взор по-крупно художествено дело. Роден на 29 ноември 1802 година в Щутгарт, Германия, Вилхелм Хауф умира в родния си град на 18 ноември 1827 година — едва двадесет и пет годишен. И все пак колко много е написал за толкова кратко време!
        Приказките на Вилхелм Хауф са излезли от печат година преди смъртта му. През същата и следващата година излизат едно след друго нови произведения: два тома „Вести из мемоарите на сатаната“ и сатирата „Човекът на Луната“, които осмиват религиозното лицемерие. След това излиза в три тома историческият роман „Лихтенщайн“, в който обаче авторът дава изопачена картина на Селската война в Германия през 16-ти век, като идеализира Средновековието. Излизат най-сетне три тома „Новели“, най-хубава от които е „Фантазии в Бременската общинска пивница“. А две от стихотворенията му — „Утринна песен на конника“ и „В тъмна полунощ“ — се пеят и до днес като истински народни песни.
        Най-хубавият дял от наследството на Вилхелм Хауф са приказките, които той е написал още като млад учител за питомците си. Те се преиздават непрекъснато и са любимо четиво на децата, които ги търсят не по-малко от приказките на Братя Грим. Две от тия приказки на Вилхелм Хауф — „Студеното сърце“ и „Малкият Мук“ — бяха пресъздадени в прекрасни цветни филми.
        Хубавата приказка е благодатно училище за добродетели — тя води по широките лъчезарни пътища на правдата, доблестта и мирния градивен труд, но сочи също потайностите, мрачни пътеки на порока, човеконенавистничеството и разрушението,
        Такива са повечето от приказките на Вилхелм Хауф, почерпили от мъдростта на немското народно творчество и източните приказки. Та вижте тоя глупав, суетен шивашки калфа Лабакан, който започва да се големее, става високомерен и си въобразява, че е достатъчно само да облече гиздави и скъпи дрехи, за да бъде смятан от хората за принц! Този клетник сигурно не е знаел поговорката, която казва, че човек бива посрещан по дрехите, но изпращан по ума.
        Или прочетете приказката за „Младия англичанин“, където толкова остро се осмива склонността на ограничени хора да подражават необичайни, чудновати, смешни, направо маймунски навици и обноски!
        Ами трогателната история на бедния въглищар Петер Мунк, който ламти толкова силно за богатство и почести, че превръща сърцето си в камък или — както обикновено казват у нас — „продава душата си на дявола?!“
        Такива приказки не се губят от вечната съкровищница на книгите за деца.
Преводачът