Елиас Канети
Факел в ухото

„Факел в ухото“ е втората автобиографична творба на известния австрийски писател Елиас Канети, роден през 1905 г. в Русе, преживял ранното си детство в България. Естествено продължение на „Спасеният език“, книгата обхваща едно неспокойно десетилетие (1921–1931), съвпаднало с младостта на писателя. У Канети амплитудата на стремежи и търсения се определя от неутолимата жажда за опознаване на света и хората и за критично осмисляне на преживяното в самота. Невръстен, той пази майка си с болезнената ревност на детето, останало без баща. А в младостта си пази любимото момиче от ревността на своята майка.
Като студент във Виена Канети е поразен от духа ерудицията на Курл Краус. Дълбоки са следите и от познанствата му с Исак Бабел, когото среща в Берлин, с В. Херцфелде, Б. Брехт, Г. Грос, А. Дьоблин и други видни творци.
Две събития — демонстрацията във Франкфурт на Майн през 1924 г. след убийството на Ратенау и работническите вълнения във Виена от 15 юли 1927 г. — привличат вниманието на Кането към взаимоотношението индивид-маси. Той ги вижда в години на най-богата емоционалност и най-беден социален опит и затова ги оценява от обяснима субективистична позиция. Но веднъж събуден, интересът му към масите прераства в траен творчески интерес и в неговите жанрово различни литературни произведения в по-широк или в по-тесен кръг са поставени проблемите за връзката на личността с масата, за спойката на самите маси. В паметния за писателя юлски ден на 1927 г. е открит и първообразът на главния герой от големия му роман „Заслепението“ (1936).
Хронист на собствените си преживявания, замисли и мечти, Канети е откровен и критичен. Дистанцията във времето („Факел в ухото“ излезе през 1980 г.) не е придала сантиментален оттенък на мемоарите, напротив, запазила и чистотата на искрения им ироничен тон.