Николай Иванов Райнов (1889–1954) е виден български писател, художник, академик. Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. През периода 1922 — 1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив. Командирован е за 2 години в Париж, за да се запознае с паметниците на културата във френската столица. Когато се завръща, приема преподавателско място в Художествената академия в София, където е професор по история на изкуството от 1927 до 1950 г. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930 — 1934); 9 тома „Вечното в нашата литература“ (1941); „История на пластичните изкуства“ — 12 тома.
Виж „Връзки в Мрежата“:
1. COBISS: Физическо описание
2. iLib — Регина — Обединен каталог на регионалните библиотеки: УДК
3. Библиотека „Петър Дънов“: Файл за теглене
4. Уикипедия: Информация за автора
