Сат-ок
Земята на солените скали

Сат-ок живее и пише в Полша. Но полски писател ли е той? Баща му е вожд на индианско племе, а майка му — полякиня. И той, и майка му имат необикновена съдба.
Станислава Суплатович на двадесет и осем годишна възраст бива заточена в най-отдалечената част на царска Русия — Чукотския полуостров в Сибир, за революционна дейност. Това става през 1905 година. Смелата революционерка успява да се прехвърли през Беринговия пролив на полуостров Аляска, а оттам в Канада. Тя попада сред местното индианско население и остава да живее при племето шеванези.
През 1920 година в скромна палатка от кожи на брега на река Макензи се ражда авторът на книгата — Сат-ок.
През 1937 година, след като случайно е научила, че има суверенна полска държава, Станислава и седемнайсетгодишният й син посещават Полша. Нашествието на хитлеристите в Полша им попречва да се завърнат. Скоро и Сат-ок, като човек със „съмнителна“ чистота на кръвта, бива изпратен в лагера на смъртта — Освиенцим, но почерпил достатъчно опит от борбата на своето племе против човеконенавистници и расисти в първата си родина, той успява да избяга при полски партизани в Борковицките гори.
Сат-ок участвува във войната срещу хитлеристите като доброволец, а след войната постъпва в Полския търговски флот и същевременно се занимава с литературна дейност.
„Земята на солените скали“ Сат-ок посвещава на своето детство. Макар тази повест да е автобиографична, тя е едно художествено обобщение на живота и борбите на племето шеванези, почти единственото свободно индианско племе, готово да пожертвува живота си, но да остане на свобода, която, според думите на автора към младите читатели, „то има толкова малко, а тъй много му е необходима“.
Повествователният талант на Сат-ок е високо оценен както от възрастните читатели, така и от юношите, а повестта „Земята на солените скали“ е претърпяла в Полша вече няколко издания.